Opinione dettagliata di dida
До миналата седмица бях ходила няколко пъти в малката църквичка в Батак, прочула се с това, че по време на обсадата и опожаряването на града по време на Априлското възстание, е била последното място, където останалите все още живи българи са се укрили от турските издевателства. Мислех си, че няма друго подобно място, което би ме впечатлило така...оказа се, че греша.
Историята на перущенската църква Свети Архангел Михаил е същата. Също толкова болезнено впечатляваща и оставаща следи в съзнанието на всеки българин. Влязох вътре и какво видяха очите ми - доста голяма като размери и все пак трудно си представих как е побрала близо 600 българи, които са бягали от турците, търсейки спасение във вярата си. Твърди се, че повечето са били жени и деца... Каменната църква е запазила по стените си следи от куршуми, от кръв, от неописуемо човешко страдание и невероятен героизъм. Героизъм, защото си е геройство и невероятно притежание на сила да се осмелиш да отнемеш живота на най-близките си същества, но да не позволиш да попаднат във варварските ръце на турците. Така са постъпили много перущенци, един, от които е Кочо Честименски, чиято статуя в момента е в самата църква.
Историята на тази и много други български църкви и на хората приютили се в тях по време на потушаването на най-българското въстание е еднаква и трябва да се помни. Да не се забравя българският дух, багарският подвиг, българското..!
Sveti Arhangel Mihail10
Valutazioni
-
Accessibilità
-
Da vedere/da fare
-
Atmosfera
-
Architettura
-
Църквата се намира в центъра на град Перущица, до Историческия музей. Уредничката на музея ще ви отвори, за да може да я разгледате. Такса се плаща при посещението на музея, която важи и за църквата.
Трябва да се види, защото е нещо невероятно, нещо, което ще събуди интерес у всеки българин.
Атмосферата е неописуема. Влизаш в голямо каменно здание, срещу теб - монумент, представляващ ковчег, където са костите на стотиците загинали в църквата, от едната ти страна - съхранено черешово топче, а от другата - статуя на Кочо Честименски с жена си и детето си в момента, в който прави нечовешки трудния избор да убие себе си и близките си, но да не попаднат живи в турските ръце.
