Opinione dettagliata di dida
Дворецът Долмабахче е вторият дом на турските султани след Топкапъ. Някъде през 19 в. целият дворец на султана се пренася от Топкапъ тук в Долмабахче. Преди това мястото е представлявало малък залив, използван като пристанище за някои кораби, постепеноо обаче водата се е запълнила с различни наноси и се е получила прекрасна ивица земя на брега на Босфора. Точно това място е използвано за построяването на двореца, а оттук и името му - долма /запълнена/, бахче /градина/.
Самият дворец е проектиран от двама арменски архитекти. За построяването му са отишли много средства, които коствали доста за турската хазна, дори са я довели почти до разорение. Стилът на двореца е странна за мен смесица на типично турска /ориенталска/ архитектура с елементи на различни европейски стилове, като барок, рококо и др. При построяването се е спазвала абсолютна симетрия т.е. влизайки в Долмабахче и отвън, и отвътре, каквото видиш отдясно, същото ще видиш и отляво. Има 285 стаи, около 40 зали, около 60 бани и много други помещения. Интериора е в червен цвят, но са използавни различните му нюанси. Има много злато и много кристал. Твърди се, че тук стъкло няма, всичко е от кристал. Тук е огромното кристално стълбище, многото полюлеи, от които най-големият е в церемониалната зала, подарък за султана от Англия. В двореца има много вещи, които са подарени на турския владетел от владетелите на други държави, всичко е добре запазено и изложено за посетителите.
Това, което ме впечатли, че в Долмабахче още по онова време е имало газово осветление, централно отопление и течаща вода.
Иначе в двореца се влиза само в група и с екскурзовод между 9 и 16 часа. Имаше два почивни дни, единият е понеделник, но за другия не съм сигурна. Цената е около 16 турски лири, като за снимане с фотоапарат или камера се заплаща допълнително. В двореца на много места има хора, които следят за реда при предвижването на групите и молят туристите да не се отдалечават много от водача си. Снимането със светкавица не е позволено, защото се увреждали картините и златните рамки и обкови. При влизането и закупуването на билет за фотоапарат или камера ви дават едно картонче с панделка, което обезателно вържете на ръката си или на някакво видно място, за да не ви правят проблеми вътре в двореца.
Другото интересно нещо на това място, бе редовния караул, който се сменяше пред очите ни и гледахме с голям интерес, докато чакахме да си купим билетите.
Palazzo Dolmabahçe9
Valutazioni
-
Accessibilità
-
Da vedere/da fare
-
Rapporto qualità/prezzo
-
Architettura
-
Stato
-
Significato storico
-
Ами за транспорта, мога да кажа как ние стигнахме дотам, но за други варианти не съм особено сигурна. Първо бяхме на разходка с корабче по Босфора, което ни преведе от азиатската в европейската част на Истанбул, свали ни почти до самия дворец. Срещу дворец е стадионът Бешикташ, ако не бъркам.
Трябва да се види, защото е една от забележителностите в Истанбул с голямо значение за страната и народа изобщо. Интересно е все пак да видиш къде е живял султанът, да разгледаш отблизо Високата порта.
Цената, според мен, е напълно нормална - 16 турски лири, което си е 16 лева + такса за фотоапарат, която бе около 7 лири, за камерата не съм много сигурна.
Дворецът е изключително поддържан и запазен. И до ден днешен се използва за различни важни събития. Повечето от нещата в него са непокътнати и съхранени, макар че времето е оставило отпечатъка си върху някои от тях.
